Скок в растежа, регресия в съня, зъби, захранване, прохождане, бебешки пубертет, адаптация в градина, ужасните две, още по-ужасните три… Няма край, нали? Всяка майка в труден период си мисли, че никога няма да свършат тези мъки, старае се да направи всичко възможно, за да отглежда и възпитава “правилно” детето си и то накрая пак ляга по средата на улицата и започва да крещи неистово. Образува километрично задръстване точно пред вашия блок, за да може всички баби, които дават акъл, хубаво да видят, че това е точно твоето дете. Ццццц
Случвало ли ви се е? На мен да. И какво пише във всички книги по въпроса: клекни до него и му обясни, че го разбираш; опитай се да го разсееш; заеми твърда позиция по казуса; за да не изпадаш в такива ситуации, трябва да превантираш повдението като говориш постоянно; ако, недай си Боже, се развикаш, след това внимателно му се извини и му разясни защо се е стигнало до там…
Всички четем тези книги, статии, приложения. Някои от тях смятаме за много полезни, други мислим, че са глупости, от трети научаваме съществени неща за поведението на децата ни, но като се стигне до следващата драма, в която детето отказва да заспи на инат, пак ни завладява ураган от нерви и емоции, след който следват часове и дни чувство за вина. А накрая пристига таткото на бял кон и детето заспива за 15 мин., без никакви номера.
Това е един омагьосан кръг, в който се чувстваме абсолютно безсилни, изтощени и сами.
Сега повечето от вас ще очакват, че ще избухна с някоя гениална идея или практика от тайландски монаси за справяне със стреса. Не, сестро! Написах това заглавие само за да те накарам да влезеш в статията и да ти кажа: НЕ СИ САМА! И СИ ПРЕКРАСНА МАЙКА!
Тези редове са породени от моите чувства и разхвърляни мисли на база всичките книги, които съм изчела, както и от притесненията на една моя приятелка, която е чудесна майка на енергично и емоционално дете. Често забравяме, че ние сме просто хора, не сме супер герои. Хора с емоции и граници. У дома не сме на бизнес среща, също така не сме водещи по Animal Planet, за да с еборим с алигатори ежедневно. Ако избухнем, защото сме изтощени след поредния ритник в корема (буквално), няма нищо толкова страшно.
Сигурна съм, че всяка една майка, която отвори подобен текст, ще го направи, защото търси начин да бъде още по-добра майка. И всички сме така, но понякога в лутането между подходите и практиките за възпитания забравяме, че е по-добре да поскачаме малко в локвите с децата си. Обичта, която им даваме всеки ден, ще ги направи добри и стойностни хора.
Затова когато следващия път си кажеш, че си лоша майка, спомни си колко обичаш детето си. Не може да си лош с толкова любов в теб!
ПП: Не забравяй да се обадиш на проятелка и да се оплачеш. Това винаги помага.
Тази статия все още няма коментари