Започнах да следвам Ели Мантовска от “5 под 5", когато Алина беше съвсем малка. Първото, което забелязах в профила й, беше рубриката “На какво играем”. Тогава много се вълнувах точно от темите, свързани с ротация на играчки, Монтесори подход и др. А някои от редовните й въпроси, които задава в Instagram, ме накараха да се замисля още тогава за важни теми за мен като майка и възпитаващ дете, но и за човекът “зад майката”, който съм била и продължавам да бъда, макар и леко прикрито.
Ели е родител, който по-бавно и трудно е стигнал до родителската роля: през ин-витро, след преждевременно раждане на дъщерите й, завишен риск от забавяне в развитието им, борба със следродилна депресия... Вече над 8 години тя е майка, а през 2018 се ражда и синът й. През 2019, след като вече е изчела стотици книги за възпитание и детска психология, решава да направи кариерен завой. От ръководител на проекти за знание и автор и водещ на обучения в системата на Coca-Cola, кариерен консултант и лектор по Организационно поведение, Ели се насочва към подкрепата на родители и деца, за което се обучава в различни академични и специализантски курсове в България и чужбина. Повече за нея може да научите на страницата й “5 под 5”
Радвам се, че Ели ми е на гости, защото говори откровено и осъзнато за родителството, без излишно натъртване на “трябва” и “не трябва”, вдъхновява майки да следват своя усет и децата си и дава ценни съвети в трудни моменти по време на нейните консултации (повярвайте ми, имах консултация с нея точно в такъв момент). Ето какво ми разказа тя:
С какво се занимаваш в момента?
В момента пиша магистърската си теза по Психология на развитието, специализант по Семейна терапия съм, водя консултации и обучения за родители и работя по проекти с корпоративни организации, в които се стремя да дам гласност на нуждите на родителите като служители. Участвам и в няколко доброволчески инициативи като подкаста за детски аудио приказки “Лисиците четат”, проекти в полза на бездомните животни, кариерни консултации и менторство на младежи и девойки. Но това е прекъсвано често от децата – тази зима беше особено тежка откъм болести: ковид, няколко вида грип, усложнения от грип, варицела, а току-що приключи и лечението им от скарлатина. Така че… ако трябва да съм честна пред читателите и най-вече пред себе си: аз съм майка, която се опитва да приеме, че няма как да работи в момента с темповете и качеството, с които работеше преди, но пък дава всичко от себе си и дори! се опитва да си позволява да се забавлява.
Опиши суперсилите си с 3 думи или 33?
Мога да спирам времето: така се поглъщам в индивидуалната консултация, че всичко останало престава да съществува. Разказвам чудесни истории и чета с взаимодействие: потвърдено не само от моите деца, а и от децата в детските градини и училища, където съм стажант-психолог. Отлагам и закъснявам ужасно много: преди поради лоша организация, сега поради същото, но често се извинявам с децата. Срам, не срам…
Разкажи ни за децата си?
Децата ми са диви деца и това ме радва и ми е повод за гордост. Практиката ми за родители се нарича “5 под 5", защото е вдъхновена от първите 5 години трудно и щастливо родителство и лелинство на моите 3 и 2-те деца на сестра ми, родени между 2014 г. и 2019 г. Не знам защо не ни се паднаха „по-лесни“ деца 😊 Всъщност знам – за да стигнем тук. Те са моето диво детско племе. Сигурно почти всеки си има някаква визуализация, нещо, което го успокоява или зарежда. Е, моето е на плажа с петимата. Хем чувам вълните и те заглушават веселите им викове, хем съм там и мога да ги наблюдавам и да се радвам на тяхната радост. Хем мога да се отнеса в мислите си към хоризонта. Мисля, че тази метафора добре илюстрира всичко.
Бебе(та) еднорог(зи) ли имаше или не си спала от години?
Какво беше това „сън“? 😊 Шегувам се, не е толкова зле. Не, моите не бяха еднорози. Не знам има ли такива? Пробвали сме всякакви варианти – да спят в нашето легло, в отделно легло в нашата стая, в отделна стая. До днес ги приспиваме, докато заспят. Понякога баща им или аз лежим в леглото – малко като Златокоска, обикаляме и трите легла и докато дойде ред да минем отново през всички, вече са заспали. Друг път нямаме толкова нерви, пускаме им аудио приказка и сядаме на пода. Зависи какъв ден сме имали всички…
Драма мама или “оммм”?
Предимно „оммм“, но има моменти, когато драмата се покачва и обстановката се нажежава. Добре, де, АЗ я нажежавам. Затова и създадохме обучението „Как да се справим с гнева и вината“ с Осъзнати родители: защото сме хора и на всеки от нас му се е случвало да викне, изсъска или напълно неконтролирано да избухне пред децата. И на мен ми се случва и ще продължи да ми се случва.
Кой е бил най-тежкият ти момент, свързан с майчинството?(За хубавите не питам, защото там няма “най”)
Най-тежките ми моменти са два, и двата са от бременностите ми. При първата бременност с близначките – когато ми казаха, че са спрели да се развиват вътреутробно, има висок риск особено за едната и трябва да влезна за спешно секцио близо 2 месеца преди термин. А вторият път, за който още не съм готова да говоря, е когато бях бременна със сина ми и 2-та пренатални теста, които направих към две различни лаборатории, показаха сериозни генетични изменения. Иска ми се, когато съм готова, да споделя повече за опита ни, може да е сламката надежда, от която се нуждаят други семейства, минаващи през това. Вярвам, че ще дойде и такъв момент…
Вино, кафе или…?
Как или?! Вино и кафе. В интерес на истината, бягам от разпространяваната в скечове идея за майката, която живее едва ли не на кофеин и алкохол. Мисля, че е някак несправедливо за жените. И признавам, че има дни, в които само кафето може да ме срита, за да се задвижа. И чаша вино отвреме навреме, особено, когато съм на среща с приятелки, ми идва чудесно.
Как се справяш с ежеднвените трудностите?
Там е въпросът, че не знам дали се справям. Времето и линиите по лицето ще покажат 😊 За белите коси не отварям дума, защото отдавна побелях. Може би би било полезно да споделя някаква хитрина… Има дни, в които се чувствам смазана. И не мога да разбера защо когато съм с децата копнея за времето, когато ще са на училище и градина, че да си свърша работата (все едно пък има свършване). А когато тях ги няма, разглеждам техни бебешки снимки и се умилявам… Струва ми, заради пандемията, майчинството или някаква натрупана умора, че не изпитвам достатъчно радост, че емоциите ми са притъпени. Затова, когато ми е трудно и някак съумея да се заредя, например, усетя, че съм била полезна на някого, се старая да направя нещо мило за себе си. Примерно – взимам си от скъпите кафета и ходя пеша, вместо да спестя време за 1 спирка с метрото. Или си пускам 1 серия на „Приятели“.
Каква е твоята най-голяма страст?
Да спасявам. Хора, кучета, котки. Опитвам се да се уча да не го правя, обаче. Почти съм на 44 години и виждам, че такава външна намеса, такъв контрол над личния избор на другия не е за добро. Уча се в работата си, уча се и в доброволческите задачи.
Разхвърлян дом и диви деца или подреден хол и тихи игри?
Много разхвърлян дом, с кълбета котешки косми, които се носят като онези кълба в прерията от каубойските филми и трохи по масата. Дайте да нормализираме тези неща! Веднъж ми дойде приятелка на гости и ми благодари, че не съм чистила заради нея, олекнало й, като знаела какви усилия полага, за да е чисто у тях и все е недоволна, че не смогва. Сами си чистим, с помощта на Сузи (прахосмукачка-робот, която обикновено забравям да пусна). Проблемът е, че се оказа, че ми е адски трудно да се фокусирам, ако е шумно и разхвърляно. Затова имаме някаква що-годе работеща система и аз, като най-зависима от реда, поразтребвам всяка сутрин, когато останалите излязат. А вечер правим бърз патрул цялото семейство: дрехите в коша, играчките в кутиите или на рафта за „проекти в развитие“, ако не е довършена играта и може да се мести. Ако не – остава на пода. Книгите събираме на купчини, ако не стигаме до библиотеката. У нас има ужасно много детски книги… Иска ми се да съм минималист, но съм твърде сантиментална и привързана към вещи и книги, та не работи.
От какво се вдъхновяваш?
Вдъхновявам се от разговори. От възможността да надникна в света и емоциите на другия. От някаква идея, която срещам в статия, подкаст или книга. От нещо, което ме е усмихнало, ама с онази усмивка на умиление и по детска нежна. От музика и поезия, но все не мога да им се отдам, както преди децата.
Коя е най-голямата ти мечта, извън децата, която си постигнала?
(Аз не смеех да мечтая за деца, имах не особено леко детство и ме беше страх как ще се справям като родител). Да имам възможността да подкрепям родители. Сбъдна се благодарение на всички, които вярват в мен.
А каква е следващата?
Мечтая напоследък да сме здрави, задружни и в хармония дълги години занапред. Мечтая всички деца и животни по света да са в безопасност и щастливи. Това си го пожелаваме за рождените дни с една приятелка от години. На едно обучение за личен бранд на Лили Георгиева през 2016 го споделих просълзена като идея, за която искам да допринеса. И една участничка ми се изсмя. Може би е права, все пак и в мечтите е редно да има някакъв реализъм. Ала…
Как организираш живота си (приложения, таблици, листове, тефтери)?
Всичко изброено 😊 Изпитвам удоволствие да си задраскам с химикалката изпълнената задача 😊 Имам гугъл календар, в който слагам всички срещи, обучения и почивки. От там изпращам и покани на съпруга ми, когато трябва да се прибере в работно време, за да е с децата, ако аз имам ангажимент. Имам тетрадка, в която си пиша седмичните задачи и съответния ден, към който трябва да са изпълнени. На хладилника е седмичното меню и някоя мисъл, която ме занимава напоследък. Имаме тримесечни цели, които си поставяме семейно, пак на хладилника. А понякога си изпращам съобщения до себе си в Месинджър или си записвам гласови бележки, чертая на салфетка идеи за някоя метафора, с която си мисля, че нещо мога по-добре да обясня или си драскам някакви мисли и наблюдения. Водя си записки от разговори (с позволение) в ноутпад. Записвала съм си даже и на ръката 😊
С какво се гордееш?
Гордея се, че се уча да си прощавам и да проявявам състрадание към себе си. Май само така ще съумея да прощавам и съчувствам на другите.
Препоръчай ни три книги, без значение от жанра?
„Човекът в търсене на смисъл“ от Виктор Франкъл
Поредицата книги за Петсън и Финдъс на Свен Норквист
„Любов по време на холера“ от Габриел Гарсия Маркес
Чувстваш ли се на мястото си или продължаваш да търсиш?
Вярвам, че всички сме шедьоври в развитие. Тоест, на мястото сме си и няма как да спрем да се развиваме.
Намираш ли време за себе си и как го прекарваш?
Трудно. Ако всички сме здрави на работа/училище/градина е по-лесно. Ако децата са болни, не успявам да си дам време. Опитвам се всяка сутрин около 30 минути да слушам нещо, което ме зарежда – лекция, подкаст, нещо, което уча в момента или понякога просто си пускам гласа на Мария Донева, която чете детска приказка. Докато слушам си водя записки или оцветявам. Не мога да кажа, че рисувам, защото си записвам дума, която е намерението ми за деня и я оцветявам. Вечер се опитвам пак да отделя малко време да слушам, може и да е само музика, като преход към заспиване. И използвам да си прехвърля деня през ума. Понякога се питам какво ли ще си спомням от този ден, ако доживея 90-те с бистър ум? 😊 Понякога се глезя, доставям си радост, както вече писах.
Рецепта ти за усшена връзка или за щастлив самостоятелн живот?
Тук като специализант семеен терапевт вероятно следва да кажа нещо особено полезно, но не се сещам 😊 Това, което се опитвам да правя, но не смогвам всеки ден, даже може би не всяка седмица: да се свържа със себе си, да проверя как съм, ама наистина. После да направя същото със съпруга ми. Допирът до любимо човешко същество зарежда връзката и разрежда напрежението.
Какво ще ядете тази вечеря?
Леща (готвена от мъжа ми) и мусака (готвена от майка ми).
Тази статия все още няма коментари